Този август с лимоново слънце се цъкли
и разнищва на бриза оскъдния хлад.
Греховете понесли на хиляди пъкли,
едва ли в Рай ще се превърне този свят.
По бохемски не пеят поетите вече.
Пирамидено-дялани думи редим.
Всяка мисъл за близост отдавна изтече,
щом на себе си не можем да простим.
И сме смешни отломки от Вечност неясна.
Щрайх на Вселенска симфония кратка.
И макар земята ни да е прекрасна -
осъзнато път сме поели нататък... ...