Aug 19, 2008, 7:43 PM

Телефонна любов 

  Poetry
1256 1 12
Телефонна любов

Въздишка тежка се откъсва от гърдите ми.
Не знам какво да кажа в този миг.
Все твърде слаби ми се струват думите
и тайно моля се да почнеш първа ти.

Изпивам цял дъха ти от слушалката
и вглеждам се във снимката пред мен.
Това си ти - красива, жизнерадостна,
с очи на нощ, с усмивката на ден...

... И ти мълчиш. Навярно също чакаш...
Навярно също нещо в теб гори.
Душите ни се сливат в тишината...
Обичам те! - сърцето ми мълви...

© Иван Аргиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??