Телефонът запя продължително!
Нещо трепна във моите гърди,
но тревогата беше фалшива –
беше грешка, да, грешка, уви...
А пък аз си помислих, че...
Виждаш ли...
Някой днес се е сетил за мен.
Не изпълнил дълга си във ъгъла,
телефонът замлъкна смутен...
© Ваня Иванова All rights reserved.