ТЕЛЕФОНЪТ
Телефонът мълчи. Телефонът бръмчи.
Как стоиш онемял? Вцепенил си се цял.
За това ли стоиш? Да ме дразниш ли ти?
Искам сини очи и лазурни вълни
да проблясват чрез теб!
Ала ти, онемял, там седиш.
Вцепенил си се цял.
Глух за мойта любов!
Глух за щастие, зов!
А луната изгрява и душата стопява.
Хей, звездички, навън, спете, спете, насън! ...