Теменуго, цветенце мало, игриво,
от небо ли падна, та синьо си, синьо.
Ил' тебе те майка такава родила,
с лѝце си бело, красиво, красиво.
Кога съм се ази родила, родила
на небо хоро се извило, извило,
от къдрави облаци кълбени, кълбени,
бели та бели и пухкави, пухкави.
Óчи ми небо направило сини та сини,
а облаци лѝце от бело, по - бело.
Пази се ти лудо от тези градини,
магия, ще хванеш, щом мен си видело.