ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато.
О, тъжен свят, така да те обичам –
със глупавите ти несъвършенства,
и с дъждовете – гневни и лирични,
и с есенния здрач – трънлив и дрезгав,
с нагарчащото чувство на тревога,
с човеците – докрай непожелали
да бъдат точно копие на Бога ...