Не съм това,
което искам,
нито онова,
което бях.
Съдбата си
безсмислена
оплаквам
за пореден път.
Не искам вече
да хабя сълзите си
за наивни,
изгубени мечти.
Чакам някой,
който да разбира
лудите ми
алегории.
Крия се
в езотеричния си свят,
херметически затворен.
Имам нужда от любов
и изпадам в абстинентна криза.
И се мразя
за пореден път.
© Сюзън Смърт All rights reserved.