(из цикъла „Вицове в рими”)
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата,
от агнешкото дето за Великден
след постите си хапна, или друго
подгони го, не зная, ала видно
(тъй под сурдинка милата съпруга
на Пешо сподели), от две недели
човека не излиза от клозета…
диария го мъчи, и по цели
кошмарни часове клечи… „Заето”
написа даже на една табела
и я овеси вънка на вратата.
Накрая се реши… в града от село
прибра се той и при една позната,
на булката му, докторка отиде.
Прегледа го жената и изписа
рецепта дълга. Пожела да види
какъв ще е ефекта и… нали са
добри познати… каза му след време
да мине пак на преглед. Пешо купи
лекарствата, но за беда да вземе
с рецептите да сбърка. С тези лупи
където носи, нещо не видя
човечеца, и антидепресанти
в аптеката си купи за беда…
След седмица видях го до сайванта,
че дялка нещо. Рекох му; „Бай Пешо,
премина ли ти? Ходи ли в града
на преглед пак?” Отвърна: „Вчера беше
денят за преглед, но не ходих… Да
не ходих, комшу… Да ти кажа честно,
от хапчетата дето пия тука,
не ми премина… пак се цапам лесно…
посран си ходя, но ми хич не пука!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.