Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна.
В предадени чувства на двамата влюбени.
Чувства! Завесата, зрители, вече е паднала…
Отровен е кралят, с отвара от бурени!
Коси! Разпилени в неспиращо бягство…
Отдавна отрязани от Онази с косата…
Мечти! Не се ли научихте, не те са богатство,
а страшно проклятие, топящо душата!
Прегръдка! Термин, забравен от старо изкуство,
забравен и в мислите, забравен в сърцето…
Целувка! Ах! Как буди в душата ми чувства,
отдавна изтлели… Порасна детето…!
Обич! Пристан последен преди битието…
Чувство с въздишки, сълзи и усмивки!
Любов! Огън, в косите плетящ житието,
плетящ ги в прегръдки, мечти и целувки…
© Христо Стоянов All rights reserved.
Поздравление от мен!