Изкачих най-голямата ни планина
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите,
която от нежния ù глас се аз опивам,
която сила ми е в дните,
която е в съня ми, щом заспивам...
Но взорът чист е, няма никой!!!
- Не знае ли, че чакам с тъга?!?
Дали пък вече аз съм никой,
дали пък гледа друг сега?!?