Ако, някой ден всичко ти мълчи
и светът ти гледа празен,
помисли за тези две очи,
които бяха твоя остров - таен.
Ако, утрото ти силно нагорчи
и мисълта за нея, пак те парне,
помисли за тези две очи
топли, като юлско лятно пладне.
Ако, нощите ти в теб гълчат
и сънят ти бяга все по нея,
помисли за тези две очи.
Сън ли бе? Дали по теб копнеят? ...