Гледам през нощта нагоре,
тупти сърцето – без умора.
Луната свети, блестят звездите..
А аз, си мисля за очите...
По сини от безоблачно небе...
Невинни – като душата на дете...
Гледаш в сянката на гъстите ресници
и проблясват чудните зеници,
много топли са и много са красиви,
реални са, истински и живи.
Искам ги, даже ги сънувам,
как оглеждам се във тях и ги целувам. ...