С вързани очи напред пристъпих,
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо.
Падам още, а може да съм полетяла.
Сърцето много иска да повярва,
а душата е за обич закопняла...
Без страх ще продължа. Не падам.
Нека се опаря в лудостта си.
Много взеха ми, сега ще получавам,
имам много сила в слабостта си.