Jan 30, 2005, 11:04 AM
Ти
Ти въобще не ми липсваш.
Ти бе просто пътник в сърцето ми.
На някъде вечно тръгващ и спиращ,
но оставил траен спомен в душата ми.
Не усещам аз просто твоята липса.
А само някак вятъра слаб.
Нима си още тук? Вече ми писна
и продължавам да усещам хлад.
Хладта е толкова студена,
но все пак още по - гореща
колкото беше твоята целувка последна
докоснала моите устни в нощта...
Тебе вече те няма, но какво
усещам аз да стои около мене?
Споменът за твоето същество
в мислите ми не спира да стене...
Ти бе просто пътник в сърцето ми.
На някъде вечно тръгващ и спиращ,
но оставил траен спомен в душата ми.
Не усещам аз просто твоята липса.
А само някак вятъра слаб.
Нима си още тук? Вече ми писна
и продължавам да усещам хлад.
Хладта е толкова студена,
но все пак още по - гореща
колкото беше твоята целувка последна
докоснала моите устни в нощта...
Тебе вече те няма, но какво
усещам аз да стои около мене?
Споменът за твоето същество
в мислите ми не спира да стене...
© Стелла Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Това за пътника ми хареса.
-
Изтрий го напълно. Чувала съм, че като затвориш една врата, за теб веднага се отваря друга. И мисля че е истина.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
