Ти беше тук...

а сега къде си?

Потъна във нощта,

викам името ти в мрака,

но чувам само тишина...

И лутам се във пустош,

търся те, но без успех.

Дали глуха съм, или пък сляпа,

не намирам нищо... само празнота.

Тичам, спъвам се и в трап пропадам,

но няма кой да подаде ръка...

Виковете ми нечути си остават

и потъват във нощта.

А сълзите ми... една след друга

са попити от пръстта.

Очи отварям и какво да видя,

не аз съм тази, която е в рова...

Намерих те! Ти си там... в ковчега,

ТИ си тази, която не мога да спася...