Проблясваш подобно

на мълния в мрака.

Пак там удобно

на ъгъл ме чакаш,

облегнат на зида,

запалил цигара,

където зазида

илюзия стара,

че светиш и топлиш.

А париш и стапяш.

Подобно на свещ,

сърцето разтапяш.

Подобно на огън,

в мене догаряш.

С тетива в опън

душата разпаряш.

Изстрелваш стрела,

подобна на жило

на плаха пчела,

в сърцето прогнило.

А после умирам

без теб, мълниеносен.

В свят не се побирам,

в мен не те ли нося.

МаЖор

29.04.2017г.