Jan 4, 2018, 10:20 AM  

Ти 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
447 0 1

В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?

В тези дни, отровени със злоба,
с хората успя ли да говориш?
Тихо – без да ровиш и да спориш,
впито към инстинкта да ги водиш.

Виждам, че всички са тъжни.
Небето, провесило нос –
носи сърцата ненужни,
бавно на златен поднос.

Какво да направя? Как да изляза?
Този театър копнежа затрива.
Как да боравя? Всичко изгнива.
Думи попива. Гърми и загива.


 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какво става тук? Аритмии, моноримни строфи, тройни рими, косонансни и асонансни рими, липса на рими? Изненадан съм.
Random works
: ??:??