В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба,
с хората успя ли да говориш?
Тихо – без да ровиш и да спориш,
впито към инстинкта да ги водиш.
Виждам, че всички са тъжни.
Небето, провесило нос –
носи сърцата ненужни,
бавно на златен поднос. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up