И аз там седях
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни
чаках смъртта,
в спомени страшни
се погребвах сама.
И изведнъж светлина,
искряща и чиста,
синевата обля,
сивотата стопи се. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up