Тъга ли е това вътре в мен?
Самота, болка, любов?
То е нещо малко, което ме влудява,
нещо, което чувствам, когато докосваш кожата ми,
нещо като дъха ти, от който изтръпвам.
Всяка глътка въздух, която поемам,
всеки звук, който чувам,
всяко облаче на небето, което виждам,
всичко ми напомня за теб.
Мога да съм на милион места едновременно,
мога цял живот да бягам, мога и да се крия,
мога да се смея, мога и да говоря.
Но никога няма да бъда цяла,
никога няма да бъда себе си,
ако не те видя, ако не те почувствам.
Очите ми са празни, сърцето ми е изгубено
и не мога да го намеря, не и сама.
Ела, докосни ме, кажи ми, че сбърках,
кажи ми, че си част от мен,
убеди ме, че не трябваше да те пускам
да си отидеш от мен, защото сега съм
счупена, сега съм непълна и фалшива.
Ела, покажи ми истинското ми Аз,
защото само ти можеш да го направиш.
Нека разбера, че съм част от теб!