Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри,
сънен прах по очите, преди да заспя.
Ти си устните, вятърът, всеки ъгъл в съня ми
и въпросът, и отговорът за любовта към света.
Ти си нещо, което не знам как се е случило,
обич в дланите, искреност, неочакван завой.
Ти си истина. Сълзи от радост. Привързаност.
Направен за мен. Ти си тук. И си мой...