Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас -
през прозореца плахо наднича...
Теб те няма. Но късният час
с твоя глас ми прошепва: "Обичам те."
А по кожата още горят
тези топли, отчаяни устни...
Вън е тихо и хората спят...
Идват спомени... Как да ги пусна?! - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up