Nov 4, 2006, 12:18 PM

Ти беше... 

  Poetry
861 0 2
Ти беше моята пролет!
Със мъжките ръце,
които нежно ме докосват.
Със устните, които
нашепват ми, че ме желаят!

Ти беше моето лято!
Като вулкан от чувства,
разпилени върху тялото ми.
Като море, което погълва ме
и ме изхвърля на брега!

Ти беше моята есен!
Със истинските чувства във сърцето си,
ти нараняваш ме и боготвориш ме,
но пак със теб съм винаги,
защото те обичам истински!

Ти беше моята зима!
Сурова, зла и закъсняла.
Но пак прекланям се
пред твоята мъжественост
и те обичам винаги, завинаги!
Ти беше!!!
Ти си!!!
Ти ще бъдеш!!!...

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен също много ми хареса!!! Но по-скоро е към есетата. Оформи го като есе. Това е моето мнение, но не си длъжна да го приемеш. Поздрави!!!
  • "Ти беше!!!
    Ти си!!!
    Ти ще бъдеш!!!..."

    Това е добре! Идеята ми харесва, но ако искаш да е стих, може би трябва да поработиш.

    Поздрав!
Random works
: ??:??