“Ти българче си,“ ми каза с усмивка мама
и с любов целуна челото ми сутринта
преди да ни покаже на мен и сестричката ми по-голяма
училището, в което в събота ще учим... ех, каква беда!
Аз на шест съм, много малък,
но с въпроси любопитно опознавам си света.
“Как българче? Нали в Испания си ме родила?“
не усетих как попитах, просто ей така.
Отново мама се усмихна и приседнахме при розичка една:
“Да, испанче си по документи, туй не е лъжа,
но във вените ти детски юнашка кръв тече и знай, че
от Балкана горд и морето Черно винаги ще се вълнува ...