В момент на болка и тъга,
когато тънех в самота -
видях една усмивка,
изпълнена със топлина...

В очите ти намерих светлина,
която просто ме плени
и тъй сякаш на игра
в сърцето ми влезе ти...

Но нещо сякаш не вървеше...
Усмихвах се и казвах си, че си дете
Но причината там не беше -
болка гореше твоето и моето сърце

Аз виждах, аз знаех, аз чувствах -
че друга е в твоите мечти
и вътрешно хиляди пути избухвах,
но тъй и не казах "Върви"...

Глупава била съм заная -
исках всичко да ти дам.
Вярвах че искрен ще бъдеш...
поне на края,
ала замълча ти пак без срам!

Днес с нея щастлив си ти...
Не ти се сърдя за това.
Животът и без теб ще продължи,
както до сега!!!