silent-heart (Ванс)
44 121
Jun 5, 2013, 3:10 PM

Ти дойде с пролетта 

  Poetry » Love
797 0 4

Преди да дойдеш ти,

за мен не съществуваха години, дни.

Бях изгубила надеждата дори,

че щастието отново ще ме сполети.

 

До болка познавах какво е самота,

тя нагло се бе вселила в моята душа.

Унищожаваше, обезсмисляше наоколо света,

а после излизаше от мен като поредната сълза.

 

Ти дойде сякаш с пролетта,

с вятъра, с аромата на цветя.

Като слънце със златни лъчи,

накара лицето ми отново да блести!

 

Не знам кой ни срещна - обстоятелство или съдба,

но има ли значение? Нали си тук до мен сега!

Заповядай, отварям ти врата,

добре дошъл си в моята душа!

 

Ще ти дам и нещо друго, но помни!

Пазила съм го с години от хорските лъжи.

Затвори очи и протегни ръце -

давам ти ключа към моето сърце!

 

 

Посветено на: Д. С.

 

 

© Ванс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??