voda (Елица Ангелова)
582 14033
Sep 15, 2011, 7:53 PM  

Родино! 

  Poetry » Civilian
5.0 (9)
1393 1 18
Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони.
Изчезват географски ширини...
И като дух, самотен и бездомен,
пристигам, натежала от вини.
Единствено така сега те имам.
В такива мигове ми е добре.
Но само който губил е родина,
ще ми повярва, ще ме разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Random works
  • eliboneva (Елица Бонева) Бродеща сянка
    Бродеща сянка
  • Idontknowme (Анон Име) Rose red
    I have no will to live I don't have any reasons To stay alive and breathe And listen to the wisdom T...
  • streptococcus (Таня Гулериа) It
    Its answers are so much in details, It's capable to do all our tasks. It makes the best in services ...
  • Reddas (Кейтлин А.) Light and Might
    When you get light and might together - There it goes a flame of lightnings in the weather. When you...

More works »