Той пали в мене жената,
ти убиваш чувствата веч.
Той е балсам, еликсир за душата,
ти отрова в рана от меч...
Той е новото, чисто начало,
ти си ужас, желаният край...
Той светлина е, красивото бяло,
ти с мрак замени моя рай...
Той е докосване нежно и страстно,
ти си допир – раняващ, студен.
Той е вълнение желано, опасно,
ти - тъмната нощ в моя ден...
Той е прекрасният сън развълнуван,
ти - кошмар от тъга и сълзи...
Той е картина, за мен е рисуван,
ти убиваш ме бавно с лъжи...
Той е вълната и пясъкът морски,
ти си споменът, дето боли.
Той е дървото и птицата горски,
ти си болката в моите очи...
Той е питие, дето искам да пия,
ти си пристан забравен, свиреп...
Той е истинска цветна магия,
ти - вълшебство с отминал ефект...
© Мирена Филипова All rights reserved.