Когато Другият прегръща ме трогателно,
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние.
Когато Другият мълви ми комплименти,
(как искам твоят глас да ги изрича),
очите си затварям и мечтая,
че тези нежни думи са от теб.
Когато Другият говори ми за бъдеще,
треперя цяла, сгърчва се душата.
Аз виждам бъдещето си единствено със тебе,
(а ти нехайно тази тема подминаваш).
Любими, моля те, не ме предавай
и не оставяй Другият да бъде,
това, което ти за мене означаваш....
© Нина Чилиянска All rights reserved.