Когато Другият прегръща ме трогателно,
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние.
Когато Другият мълви ми комплименти,
(как искам твоят глас да ги изрича),
очите си затварям и мечтая,
че тези нежни думи са от теб.
Когато Другият говори ми за бъдеще,
треперя цяла, сгърчва се душата.
Аз виждам бъдещето си единствено със тебе, ...