Как за миг обикваш,
след това забравяш...
Живееш в свят измислен,
на който сам си цар...
Всеки ден превръщаш в нощ,
за да доказваш своя мощ,
а за другите нехаеш...
... днес са тук, а утре не,
защо да ги познаеш,
защо сам си си добре...
И сам си в твоя свят измислен, малък,
изградил си там огромен замък...
И живееш ден след ден
на собствените си мечти в плен...
Далеч от всички и със нищо...
... колко просто може да е всичко...
ДеЯДДП
© ДдП All rights reserved.
Може, стига да го разберем...
Поздравления