dodic (Деян Димитров)
266 1705
Aug 30, 2009, 10:21 PM

Ти идваш винаги, когато 

  Poetry
1483 1 25

Ти идваш винаги, когато

в очите ми блестят сълзи.

Когато спуска се земята

и цялата на рамена тежи.

Когато зèници са черни,

катранени от лепкав мрак

и бавно светлината чезне

в тунела от набъбнал страх.

Когато болката е нужда

света във мен да разруши.

Да реже остро, да пробожда,

по жилите ми да люти.

 

Ти идваш винаги, когато

губя своята следа

в минутите и се разтапям

от огъня на самота.

Когато цялото пространство

край мене е бодлива тел,

обвива се и стяга, стяга

гърдите ми. И до предел

на спукване върти, не спира.

Във пръстите си ме души.

И мисля: Още миг... Умирам!

Тогава точно идваш ти,

 

и в мене всичко засиява...

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??