Ти казваш,
че го имаш.
Но имаш си какво? -
една студена кукла
в студено общество.
Една марионетка
с усмихната уста;
устата се разтяга,
щом дръпнеш й връвта;
ръцете се здрависват,
щом ти им наредиш;
главата се покланя,
щом ти я наклониш.
И тъй, опиянена
от кукловодска страст,
ти казваш, че сразената,
самотната съм аз.
Но вечер, в тишината
на звездния покой,
аз пак съм във страната,
където
с мен е Той.
Аз чувам нежен шепот
и клетви без слова,
и ласки непредвзети
усещам след това.
А смъртно уморена,
ти в своето легло
си лягаш до студена
кукла от дърво.
© Цвеке Шарено All rights reserved.