Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.

Невьзможно е друго да ме покори,
макар да вехна сама самичка вечер
и няма стихове до сега по-добри,
като твойте с които така ме облече.

Ти, който всичко за мен сътвори,
душата ми приюти ли я най-вече?
И ако не - те моля това да се ускори,
мига жадуван е дълго през вековете!

Не ми трябват замъци и пари,
на мен ми стигат стиховете ти, Поете!
Сред своя свят ме вече настани
и там за себе си ме сътвори, като цвете!

Нека всеки в това сега се увери,
в любовта ми тъй жална отдалече!
Любов, огромна без лъжи и игри,
това е моят хвърлен жребий вече!