Nov 3, 2007, 2:55 PM
Ти, която...
Ти, която още прощаваш старите грешки,
сега чуй откъде ти нося глас.
В глад, студ, кръв, шум и печал,
не си изпаднала под чужда власт
и сърцето ти не притежава крал.
Ти, която винаги се гледала настрани,
сега виж право в сърцето.
Ритъм, лудост, вина или страх,
ако за теб облаците спират небето,
аз мога да те издигна на всички тях.
Ти, която продължаваш да се бориш,
сега поискай ръка и приеми опора.
Неволя, болка, завист или вина,
когато се изправиш срещу всички хора,
там до теб, аз ще ти подам ръка.
Ти, която денем искаш да откриеш звезди,
сега не се предавай и мечтай.
Ангел, дявол, Сатаната или Бог,
само вътре в теб съществува рай
и само ти можеш да го направиш жесток.
Ти, която обичаше с цялото си сърце,
сега превърни го в призма и отразявай.
Небето, Земята, хората или цветовете -
пропускай само радостта и я предавай,
и остави своя лъч, тук през вековете.
Ти, която пак си останала сляпа,
сега не търси лек, а спасение.
Добро, зло, щастие или тъга,
ще видиш в чуждите очи презрение,
но в своите ще намериш топлина.
Ти, която сама трепериш в студа,
сега ела с мен и бъди озарена
от огън, лъч, красотата в плам.
Светлината - тъй тайна и необикновенна
е причината още да съществува "там".
сега чуй откъде ти нося глас.
В глад, студ, кръв, шум и печал,
не си изпаднала под чужда власт
и сърцето ти не притежава крал.
Ти, която винаги се гледала настрани,
сега виж право в сърцето.
Ритъм, лудост, вина или страх,
ако за теб облаците спират небето,
аз мога да те издигна на всички тях.
Ти, която продължаваш да се бориш,
сега поискай ръка и приеми опора.
Неволя, болка, завист или вина,
когато се изправиш срещу всички хора,
там до теб, аз ще ти подам ръка.
Ти, която денем искаш да откриеш звезди,
сега не се предавай и мечтай.
Ангел, дявол, Сатаната или Бог,
само вътре в теб съществува рай
и само ти можеш да го направиш жесток.
Ти, която обичаше с цялото си сърце,
сега превърни го в призма и отразявай.
Небето, Земята, хората или цветовете -
пропускай само радостта и я предавай,
и остави своя лъч, тук през вековете.
Ти, която пак си останала сляпа,
сега не търси лек, а спасение.
Добро, зло, щастие или тъга,
ще видиш в чуждите очи презрение,
но в своите ще намериш топлина.
Ти, която сама трепериш в студа,
сега ела с мен и бъди озарена
от огън, лъч, красотата в плам.
Светлината - тъй тайна и необикновенна
е причината още да съществува "там".
© Христо Андонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви за добрите думи. Весела Коледа!
-
Бих дала шестица и съветвам и другите да го направят!
-
Вярно,че великите поети са мъже,но все пак винаги съм се изненадвала като прочета толкова хубав стих като този, написан от момче (или мъж,по различен начин може да се възприеме). Много е хубаво...искрено!
-
Не мога да повярвам ,че е написано от един така млад мъж-толкова зряло ми звучи...Браво!
УСПЕХ! -
Силно и готено-поздрави!!!
-
Чудесен стих!!!Много ми хареса
-
Прекрасно стихотворение.
С обич. -
...безмълвна съм!
-
Поздравчета, Kristo!
-
Видял си!Разбрал си!Избрал си!
И подаряваш истина!
Усмихваш ме...И ми поля надеждата,че може би....
Благодаря!!! -
Нямам думи...
Страхотно е, всяка думичка е на мястото си!
Браво! -
Както се казва"Никой не може да ти даде,това което аз мога да ти обещая" Шегичка!
Хубав стих! -
Еха...!!!Страхотно!Страшно много ми харесва!Едно от любимите ми днес!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
