Вземи си раницата, пълна с суета.
Със мен граничат всичките табута.
И в центъра на хорската мълва
се подвизавам тиха и нечута.
В Земята срина самоделната ми черква -
тя беше целият ми малък свят.
Сега се връщаш, ала аз зачеркнах
сърцето ти до дъното. И по-назад.
Вземи си раницата и върви напред!
Лицето ми с цвета на морска пяна
ще те изпрати като счупен слънчоглед.
Ще виждаш самодивските поляни, ...