Ти ли си, мое изгубено минало?
Нетърпеливо премятам коси,
хуквам обратно назад, през годините.
Ти ли си? Всъщност, не може да си!
Чуждо си спомняш по моите спомени,
стъпил в житейските си плитчини.
Моето "вчера" се върна помолено.
Как ще си ти, когато не си?
Всеки, от двама ни, хвана си влака.
Помниш ли? - Имахме хладни очи.
Някакво есенно утро изплака.
Ти не си... Знам ли пък, може да си? ...