Ти ли си?
Ти ли си Щастие? Ти ли почука?
Ти ли се сети за мен?
Аз седя и те чакам все тука,
в моя ден уморен.
Не, отново е тази старуха
дрипава, грозна и зла.
Грижата пак почука
на моята разбита врата.
Тя ми разказва умилно
как Щастие ти летиш,
как пееш и тропаш силно,
как другите в мъка тешиш.
Ела, заповядай, приготвих ти чая
в стар самовар от сребърен цвят.
Дори подредих и тъжната стая,
която е моят разхвърлен свят.
Но ти не ще дойдеш сред мрачни покои.
Звездите не слизат от лунния свят.
Звездите ще бъдат винаги мои.
Звездите на мъка и черния цвят.
© Мария Чомакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ви благодаря и за добрите оценки и за окуражителните думи. Дано щастието дойде при всички нас. Само съжелявам, че тези които са ми поставили ниски оценки не ми пишат защо...Желая ви щастие.
-
Прекрасен стих! Браво! Много ми хареса!
-
Много ми хареса, поздравления (6)
-
ще дойде и при теб...
-
Браво!Много е хубаво! 6-от мен,но да знаеш че не щастието намира нас а ние него!Желая ти успех
-
Много красиво!Тъжна констатация:"...но ти не ще дойдеш сред мрачни покои..."
Ще дойде!!!"Щастието се пада на онзи,който не го чака"
/6/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
