Влезни в мен, самота,
оставих отворена входната врата.
Да влезеш тихо и до мен да приседнеш
Да се отпуснеш, да се облегнеш.
Викни с теб и така познатата тъга.
Викни я и ми покажи как се трие дъга.
Как затваряш очи и виждаш само тъмнина,
а не картини, събрали прах и избледнели от светлина.
Ела, до мен се настанявай.
Спокойно, не се притеснявай,
винаги си добре дошла
в моята така ранима душа. ...