Dec 7, 2006, 6:30 AM
Ти ли си това?
Ти ли си това?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
© Ваня Глухова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много си е добър финала,това че ти не го разбираш е твой проблем Светославе! Мисля че много добре си го казала.
-
Поздрави Ваня! Дано си отговориш на това скоро! Хареса ми
-
Това е самотата...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
