Ти ли си това момиче,

дето плачеше с морето

и морето, дето подари ти

най-солената сълза,

да не бъдеш ти сама.

Ти ли си това момиче,

дето в празни автобуси

хич не бързаше за вкъщи.

Със наведена глава

до охлузена врата.

Ти ли си това момиче,

дето искаше небето

да не бъде толкоз синьо.

Побеляха ти очите,

 ослепяха ти мечтите

от щастливите лъчи.

Ти ли си това момиче,

дето скита по водата

и донася в шепи смях.

Тича в пъстрата си рокля

и говори с пеперуди,

по-красива и от тях.

Ти ли си това момиче,

дето се превърна в цвете.

Свито в чуждите ръце

и до чуждото сърце,

падна в сухата трева...

Днес отново оживя.