Ти ме попита...

Sep 13, 2007, 7:56 PM

Poetry

717 0 7

Аз писах доста... и поплаках
за онази... непринудена Любов,
която прави те безумен
във хаоса от чувства. Зов

за мъдрост, разум, справедливост
раздираше, гореше... безпощадно!
Денят превърна във Зорница,
а нощите изпиваше ми... жадно.

Сърцето биеше... лудешки...
препускащо, неспирен конски бяг.
Разперило криле на волна птица,
политнала от сивотата. Свят

жадуван, търсен и преследван
Свят на цветове... и нежен полъх.
Това е Тя, в поредната премяна,
за която аз дерзаех... молех...

Аз писах доста... и поплаках
за онази... ИСТИНСКАТА... РАЙ!!!
Словата ми не свършват... безотказно!
И... надали ще има край!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

detdim (Детелина)

2007-09-21T23:31:59+03:00

Радостта че сте почувствали и РАЗБРАЛИ стиха е неописуема....Благодаря Ви!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-09-15T02:45:44+03:00

Прекрасен стих,мила!
Поздрав и прегръдка искрена!!!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-09-15T00:13:27+03:00

На един дъх, чудесна си, не знаех, че пишеш!
Поздравления!!!
detdim (Детелина)

2007-09-14T12:17:17+03:00

Благодаря Ви!!!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-14T09:57:18+03:00

Харесва ми!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-14T09:16:49+03:00

Няма да има край!Прекрасна идея , прекрасен стих, мила Детелина.С обич.
Романтик (Христо Костов)

2007-09-13T20:44:16+03:00

За нея... Истинската няма край!!!
Много хубав стих, Детелина!!!
Поздрави!!!