Съществувайки, бях нищо.
Ти ме сътвори - със устни и със длани.
А после тръгна.
Като вратичка ме затръшна
и ме разруши.
Два пъти нищо ме остави.
Ти с поглед сътвори очите ми -
направи ги проникващи в душата
и отразяващи чуждата душа.
А после тръгна. И за отразяване
остана само празнотата.
Остана само да се разруша. ...