Ти, мое сърце, отдавна загубено.
Ти, мой животе, на друг подарен.
Ти, моя душа насила изтръгната,
ти… Отново се връщаш при мен.
Със шепот лек, с усмивка нежна
пристъпваш тихичко сега.
Ти, толкова достъпна и човечна,
от никого обичана, сама.
Зова ти, още неизвикан,
дочувам аз във тъмнината.
Ти връщаш се, за да обичаш,
за да надвиеш самотата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up