Nov 29, 2007, 4:41 PM  

Ти не дойде 

  Poetry » Love
2115 0 18

                              ТИ НЕ ДОЙДЕ

     Седях под дървото сама сред полето

     и чаках да дойдеш при мен в утринта.

     Синееше чисто и ведро небето,

     танцуваше Пролет със дъх на цветя.

 

                                Но ти не дойде.

 

     Седях сред житата, люляни от вятъра

     и слънце по пладне разсипваше жар.

     Очаквах да чуя на стъпките шепота

     и двамата с теб да направим пожар.

 

                                 Но ти не дойде.

 

     Все още съм там - седя сред стърнищата,

     следобедна есен завихря листа.

     Тревожно поглеждам към пътя и питам се:

     къде ли е твоята топла ръка?

 

                               Теб още те няма...

 

     Не мога да чакам - на прага е Зимата

     и тъжният, дългият, вечният Мрак.

     Към тебе ще тръгна - дано да се срещнем

     и Пролет да цъфне в душата ми пак!

 

                                     Идвам!

 

                             

© Анна Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??