Ти недей ми вярва, като казвам, че обичам!
И недей отчаяно да гледаш във горящите ми две очи!
Аз, на влюбена до лудост, знам, че ти приличам,
ала любя само вятъра, горите, тез звезди...
Аз обичам, да! Ала полята,
техните повехнали треви дори!
И мене ме опиянява ароматът
на разцъфнали смокини и ели!
Ти недей ми вярва, като ти се взирам във очите!
Аз във тях намирам лудото море, безбрежна шир!
И ръката ти не ми тежи отгоре на гърдите,
ако е луда кат в Балкана луди вир! ...