Ти, неизживяната ми мечта

Aug 7, 2007, 9:58 PM

Poetry

530 0 2

Запазих себе си във... Себе си.
И умрях, неизживявайки една мечта,
изгубих смисъла във времето
и пак се съживих, но този път сама...

Затворник бях на свойта горделивост,
заключена във мен самата
и се усмихвах приветливо,
докато ме поглъщаше земята...

Задушавах се... Аз пак умирах,
прахта проникваше във белите ми дробове,
ровех в пръстта, но изход не намирах...
... Погребана, преди сърцето ми да спре...

Така дълго аз не те видях,
не пророни ти ЕДНА сълза на гроба мой,
не те догоних, не те изживях,
не намерих вечния покой...

Тогава в мене пак потрепна нещо,
изтръгна се от тялото душата,
целуна те, докато спеше
и отлетя във мир към небесата...

На Стоян

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

peteto_1001 (Петето)

2007-08-08T08:22:19+03:00

И аз се чудех дали да го оставя или да го махна...и направо ще го махна
Мерси!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-08-07T22:39:13+03:00

Без 6-я куплет стиха е Прекрасен!!!
/според моето скромно мнение/
Поздравявам те!
Пиши!