Jul 27, 2005, 10:26 PM

Ти, нощ, не страдай 

  Poetry
920 0 3
Tи, нощ, раздрала своята дреха -
самотна ,тъжна ,уморена.
Защо сега не спиш, защо не си починеш?
Защо от болка стенеш наскърбена?
Махни от себе си тъгата
и погледни към светлината,
след теб тя идва,след тишината
се ражда музика,а от топлината
живот и радост-сноп лъчи.
Ти нощ не страдай,не плачи,
а дрехата си облечи.
Бъди очакваща и нежна.
И с радост посрещни
първите лъчи на утрото,което
разпръсква  тишината и скръбта.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??