Tи, нощ, раздрала своята дреха - самотна ,тъжна ,уморена. Защо сега не спиш, защо не си починеш? Защо от болка стенеш наскърбена? Махни от себе си тъгата и погледни към светлината, след теб тя идва,след тишината се ражда музика,а от топлината живот и радост-сноп лъчи. Ти нощ не страдай,не плачи, а дрехата си облечи. Бъди очакваща и нежна. И с радост посрещни първите лъчи на утрото,което разпръсква тишината и скръбта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.