Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората,
ни гниещия мирис на листа -
акордите на краткото ми лято,
трептят във златно даже есента,
когато август бавно се облича
във вълнена фланела за нощта.
Изпращам само прелетните птици,
а ти ми носиш слънчеви листа.
Ти няма да си тръгнеш през септември...
© Геновева Симеонова All rights reserved.