Ти питаш ли ме мен, когато нощем,
заблъска вятъра по немия прозорец,
а аз не спя и чакам будна … още…
вратата входна, тихо да отвориш.
И питаш ли, когато сутрин рано,
ръце протягам, за да те докосна …
а след това разбирам, че те няма,
наместо теб, е празно със въпроси.
Ти питаш ли ме, всеки път, когато
те търся сляпо, но не те намирам?
Единствено в прозореца ми – вятър,
ми напомня, че без теб умирам…
26.01.2015
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Много, много хубаво!