Ти под бяла преспа сняг погреб спомен

Sep 23, 2006, 8:15 PM

Poetry

735 0 1

Ти под бяла преспа сняг погреба спомен.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони.
Устните ми вик ли вледени!...
Сякаш слънцето само луната гони
и не иска тази преспа да стопи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ти под бяла преспа сняг погреб спомен

Want to read more?

Random works