Ти помниш ли, в безлуние луна открих, звезди откъснах от беззвездното небе. И никога душата си на две не разделих, а цялата на теб със любовта си я обрекох.
Ти помниш ли онази тънка, тъжната луна, как с пръсти късаше душата от плътта ми, пищеше в мен забързана накъсаната тишина във вик превърнала плътта и любовта ми.
Не я запомняй, горчилката я забрави! Посоките отминали не запомня вятърът. Не се побира в шепа нито в дъх викът ми. Отминалите чувства не болят...
Сега река съм, по-тиха и по-добра, понякога пак криволича в своите посоки, но истината е, че във пътя към любовта пречиствам мислите и същността си...
"Ти помниш ли онази тънка, тъжната луна,
как с пръсти късаше душата от плътта ми,
пищеше в мен забързана накъсаната тишина
във вик превърнала плътта и любовта ми."
"Сега река съм, по-тиха и по-добра,
понякога пак криволича в своите посоки,
но истината е, че във пътя към любовта
пречиствам мислите и същността си..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.